„Ден на гнева” по софийските улици

Пилоните на НДК са култово място за моето поколение. Там (и на билетния център в близост) като ученици се срещахме с приятели, врагове, гаджета и напълно непознати. Преди купон, дискотека, бира на пейките или класно, тук обменяхме информация, общувахме.

Незнайно защо, това хич не се нравеше на местните ченгета. Те нервно обикаляха наоколо, като ни оглеждаха с неподражаемо презрение. Често ни спираха, за да ни преджобят. Унизително и протяжно извършваха процедурата с надеждата да открият у някого трева. Не за друго, просто разчитаха на дребен рушвет от нас, децата.

Сега, поне 5 години по-късно отново съм на Пилоните. След около половин час тук ще започне протест срещу скандалното международно споразумение ACTA. Афиширан като решителен удар по фалшификатите и пиратството, документът беше разобличен от юристи като заплаха за основни човешки права. С помощта на споразумението, правителства и корпорации биха могли безпрепятствено да нарушават общуването между хората уж под предлог, че борят нарушители. Почти като ченгетата от НДК едно време.

Не само във Фейсбук

Под монументалния сив Дворец на културата е обезсърчително студено. Поледицата е е коварна, преспите са над педя, а вятърът духа сякаш през ребрата. Все още няма много хора – може би около 50 тийнейджъри и студенти от началните курсове се запознават едни с други и обсъждат последните подробности около плана на протеста. Повечето не са се виждали на живо, знаят се единствено от Фейсбук групата, където е възникнала идеята за събитието. Жандармерийска камионетка обозначава мястото на среща, отпред има 10-ина полицаи, но много повече чакат в един автобус на градския транспорт, паркиран недалеч.

Срещам един от организаторите, Ивайло. Учи в Софийския университет и живее в Студентски град. Той е оптимист, че ще дойде поне малка част от заявилите в социалната мрежа 50 хиляди души. Ивайло ми обяснява, че каузата е обединила една група от 20-25 човека и те са се заели по-сериозно със същинската организация на протеста срещу ACTA. „Повечето са студенти, има само 2-3 изключени – хора с опит от предишни протести, които са на между 25 и 40 години”, обяснява ми той. Ивайло е категоричен, че никоя политическа сила не ги е търсила. Той добавя, че всеки може да се присъедини към шествието като гражданин, но без да отправя политически призиви.

„Протестираме като граждани. Това е най-нормалното нещо в една демократична държава – гражданите да изискват от политическата власт това, което гражданите желаят. Ние не желаем ACTA да влезе в сила”, обяснява ми той. Според него, споразумението е подписано „от политическа глупост” . Ивайло не смята, че в случая има политически или икономически интерес, но, въпреки това, споразумението създава възможност за репресии.

Докато си говорим, хората са станали неимоверно повече. Ученици, студенти, млади и по-възрастни слизат на големи групи от трамваите, качват се от подлезите, идват от всички посоки. Мнозина носят маската на Гай Фокс – символ на хакерите-бунтовници от Anonymous. Появяват се плакати и транспаранти: огромен черен „ACTA la vista, baby”, „Мисли, докато е легално”, „Не искам да лежа” и “Подкрепи ACTA, загуби изборите” са само няколко от многото. Появява се и един известен активист на една печално известна лява партия. Носи мегафон, но никой не му обръща внимание.

Разни хора, едно мнение

Гмурвам се в морето от хора. Спирам едно момче, както после ще разбера – още ученик. Много се спекулираше по медиите през предните дни, че младите ще протестират само заради евентуалната забрана на торентите. „Аз не тегля никакви торенти, но подкрепям хората, които искат да гледат филми или да слушат музика безплатно. Искам да кажа на тези артисти, които смятат, че ще продължа да си купувам дисковете им след някаква забрана на торентите, че много се лъжат”, изненадва ме той с отговора си. Младежът има много ясна позиция за един от най-скандалните аспекти от ACTA – задължението доставчиците да събират личната информация на потребителите:  „Смятам, че имам лично пространство и е долно през 21 век някои да ме следи какво си говоря с моите приятели и близки”. По думите му, родителите му са на същото мнение, но не са имали възможност да посетят протеста.

Заговарям един по-възрастен участник в протеста. Той е на 45 години и често изразява гражданската си позиция по различни въпроси. Признава, че не е чел в подробности международното споразумение, но е дошъл да подкрепи по-младите: „Това е кощунствено влизане в живота на хората”. Според него, присъствието на жандармерия на протест с участници на средна възраст от 18 години цели единствено и само сплашване.

На няколко метра от нас, в една пряспа лежи монитор. Собственикът му е категоричен, че ще остави и компютъра си там, за да не влизат силите на реда в дома му. „Отнемат ми прозореца към света”, обяснява мъжът.

Момче и момиче случайно се оказват пред мен. Питам какво ги е накарало да дойдат на протеста. Обясняват, че ги е подразнила липсата на дебат преди подписа върху АCTA, положен от посланика ни в Токио. „Става въпрос за документ, който е писан четири години и става въпрос за неща, които засягат всички ни. Освен това е твърде неясен”, обясняват ми те.

Момчето допълва: „Аз съм артист и не смята, че ще стана по-богат от него и правата ми ще бъдат по-добре защитени”. Името му е Християн и е музикант. Работи с продуцент, който е на същото мнение като него за криворазбраната защита на авторските права. Според Християн, ACTA би била в услуга единствено на големите звукозаписни компании. По думите му, законите ги има и сега, но музикалният бизнес не прави нищо, за да защитава изпълнителите. Християн смята, че е нужна реформа, а не натрапване на чужд и трудно разбираем текст.

Море по столичните улици

Към 11:20 часа тръгваме. До този момент не съм успял да погледна протеста от по-високо място и се изненадвам колко много хора сме вече. Черно-белият надпис „ACTA la vista, baby!” идва най-отпред на множеството, което тръгва към пл. „Света Неделя”. Отекват възгласи: „Защо сме тук – спираме ACTA! Кои сме ние – България!”.

Първоначално няма много полицаи, но на кръстовището на „Витоша” и „Патриарх Евтимий” ни чакат първите „робокопи” – тежковъоръжени полицаи с щитове и каски. Заради строежа на метрото се налага да се сбутаме по единия от тротоарите на пешеходния булевард. Зад мен отеква гръмовно „Не на ACTA”. Полицаите стават все повече, но в интерес на истината ни се усмихват – вероятно мнозина биха се присъединили към нас.

Излизаме на платното. Чуват се нови възгласи: „И преди, и сега, Интернет е свобода!”., „Европа разбери, България не спи!”. Някой изкрещява: „Кой не скача е за ACTA!”. Вероятно този момент е бил усетен и от сеизмолозите на БАН – поне 6 000 души скачат като един. Хората отстрани ни гледат безмълвно. Трудно ми е да преценя дали ни се радват, или ни се чудят на акъла, но много от тях се присъединяват към шествието.

На „Витоша” и „Солунска” има една будка за билети, която незнайно как е оцеляла след спирането на трамваите. Лелката, която продава вътре, е излязла и с широка усмивка показва знака „Победа”. Може би спомен от едни митинги преди много години, не знам. Когато се обръщам назад около кръстовището с „Алабин” виждам, че целият булевард чак до „Патриарх Евтимий” е залят от хора. Вече не ми е студено.

Завиваме при президентството. Там възгласите са заменени с мощни освирквания. С наближаването на „Дондуков” 1 се засилва политически некоректното „Бойко, к*рво!”, което няма да чуете в репортажите на TV7 и bTV. Лично ви гарантирам.

Два реда страх пред Народното събрание

 Стигаме до Парламента. Там ни чака кордон от поне 50 полицаи с пълно бойно снаряжение. Типични са – възпълни чичковци с оръфани щитове, които трябва да поемат първия удар. Зад тях не много дискретно са се скрили жандармеристи. Те нямат щитове, но носят брони и, по спомен от 2009г., палките им са метални. Общо около сградата на Народното събрание вероятно има поне 300 полицаи.

Протестиращите се подреждат върху Жълтите павета на само 2 метра от кордона. Възгласите са оглушителни, а целият площад „Народно събрание” е запълнен с хора. Представители на демонстрантите преминават през кордона, за да представят исканията си. След това един от тях казва пред журналисти, че София е само един от 180-те европейски града, вдигнали се срещу ACTA и днешното събитие няма да бъде последно за столицата. По думите му, недоволството няма да стихне, докато България не стане петата страна от Европейския съюз, която се е отказала от скандалното споразумение.

Междувременно полицаите правят втори кордон, с който изолират медиите от протестиращите. Няма видима причина – никой не е агресивен, даже повечето протестиращи проявяват разбиране към мръзнещите от часове служители на реда. Дочуват се първите викове „Оставка!”. Факт е, че през целия протест така и не се показа нито един неуниформен представител на властите.

В 12:55 един от организаторите на протеста взема мегафона на стълбите пред входа на парламента и обявява протеста за „успешно приключил”. Въпреки това, тълпата скандира: „Няма да си ходим!” и, действително, поне още половин час хиляди скандират пред парламента. В крайна сметка студът и здравият разум надделяват и протестиращите се разотиват.

Противно на надеждите на тези, които хвърлят стотици полицаи срещу деца, хората ще се върнат и отново ще надигнат глас. Срещу всеки опит да бъде заглушена свободата.

Текст и снимки: Явор Николов